Мракът.

Надявам се да ви хареса дотук. Кажете дали да продължа


МРАКЪТ


Глава 1

Началото

Събудих се от меката светлина навлизаща в стаята ми от отворения прозорец. Денят може би щеше да е прекрасен за всички други, но за мен беше края на света. Днес вместо да започвах поредната година в местното училище аз се местех от долината на слънцето в най- мрачния град на света. А именно Шадълвил. С мъка се надигнах от леглото и се запътих към банята. Погледнах се в огледалото и за пореден път си напомних, че трябва да съм смела и го правя заради родители те си.
- Сара колко време ти трябва за да се подготвиш?- Погледнах към часовника. Бях се успала и майка ми бе бясна.
- Идвам - Извиках и се заех с чевръстото привеждане на косата ми в ред.

След десет минути приготвяне се появих на стълбището с тънка риза и любимите ми черни дънки. Косата ми имаше вид на гнездо, затова я бях вързала на конска опашка. В ръка държах дръжката на големия куфар, който баща ми любезно свали под предлог, че съм много слаба.
Време за закуска нямаше тъй като пътя беше три часа, а аз бях доста закъсняла.
Вече навлизахме в градчето, усетих го веднага щом погледнах към небето. Имаше облаци и беше мъгливо.
Когато баща ми спря се огледах наоколо. Къщата в която щяхме да живеем не беше по- голяма от досегашната ни и това не ме учуди. Майка ми и баща ми ентусиазирано изнесоха багажа от колата и тръгнаха към входната врата. Аз разбирасе се мотах по- скоро от притеснение, но нямаше връщане назад. Когато влязох в къщата сърцето ми се сви. Беше точно копие на къщата ни в слънчевата долина. Мебелите бяха различни, но тя бе устроена на същия принцип.
На първия етаж имаше средна кухня, голям хол и малка баня. Втория етаж бе зает от моята стая, спалнята на родители те ми и една голяма и луксозно обзаведена баня.
Трябваше ни около час да разопаковаме всичко и тъй като татко вече ме бе записал в местното училище, а празника още не бе започнал трябваше да започна още от днес не от утре както беше предвидено.
Улиците бяха задръстени и от повечето се чуваше хленч на недоволни ученици.
Училищната сграда бе по- голяма от тази на предишното ми училище и много по- красива. Явно тук държаха на образованието. Когато слязох от колата и нашите потеглиха всички се обърнаха да разгледат новото момиче. Едни ми се усмихваха, други ме намразиха, а трети останаха безизразни.
Пристъпих напред за да потърся класът си и го намерих веднага. Класната ми веднага се размаха.
- Сара насам. Тук е твоя клас.
Учениците до един носеха скъпи парцалки и маркови обувки. Вече ги мразех. И семейството ми не беше бедно, но аз мразех скъпите тоалети.
Деня като цяло беше еднообразен.
Вкъщи майка ми вече се беше сприятелила със съседката и двете заедно пиеха кафе. Щом ме видя майка ми засия.
- Сара вече мислех, че си се изгубила. Миличка ела запознай се с госпожа Нютън и дъщеря й Елинор – Погледнах ги. Жената бе млада и дружелюбна, а що се отнася до детето то беше шестгодишно и вързано на опашки. Приличаше на малка фейчка и ми се усмихна.

Хелоуин


Живота в Шадълвил беше забавен. В училище първоначално всеки ме отбягваше, но после всички свикнаха.
И ето ме сега пред огледалото в коридора приготвям се за хелоуин. Нямах планове затова се съгласих да придружа Елинор по къщите за лакомства.
Всички раздаваха щедро бонбони и дори аз получих няколко марса и бонбони тик- так.
След като обиколихме почти целия град се озовахме пред голямо мрачно имение, което гледаше над града като покровител.
-Тук няма никакви деца- Заговорих аз.
-Така е защото всички деца дори и аз се страхуваме от имението и обитателите му.
-Тогава защо сме тук?
-Защото ти си на шестнадесет и не се страхуваш от нищо и ще ме пазиш.- Тя ми се ухили дяволито.
Преди да възразя тя вече чукаше на вратата. Тя се отвори със скърцане и отвътре се подаде най- великолепното момче на света. Имаше черна коса с фешън прическа тениска на джак с къс ръкав, който подчертаваше мускулите му и черни прилепнали дънки. Тоалетът му беше завършен от сиви маратонки. Залените му очи ме караха да се чудя, но кожата му бе бледа което ме накара да млъкна. Елинор без да чака заговори:
- Лакомство или номер.
Момчето сякаш се учуди, но само след секунда се върна със купа пълна със всякакви лакомства.
Той й даде да си избере каквото пожелае като бе възнаграден от сияеща усмивка след това се обърна към мен:
- Принцесата на нощта ще желае ли нещо.- Гласът му бе кадифен и накара колената ми да се подкосят. Учуди ме, че в тъмното е забелязал късата черна рокля и тиара, но все пак бях поласкана.
Аз взех само един тик- так и се обърна да си вървя, но Елинор не тръгваше, а момчето промълви:
- Добре дошла в града.
Веднага се обърнах.
- Ъмм… Благодаря.- Знаех, че се изчервявам, но не ми пукаше той бе страшно готин. Елинор ме погледна и започна да се смее. След това се обърна към момчето:
- Как се казваш?
- Дерек. А ти?- Биваше го с децата.
- Аз съм Елинор, а това е Сара.- Тя посочи към мен

Моля ви да изкажете мнение за да знам дали да пиша още или да се откажа защото е тъпо.

моляте продължи много е интересно

е, последнато качено продължение на разказа е от преди година, нооо надеждата умира последна
много се надявам да качиш нещо ново, защото наистина ми стана интерсно и ми харесва начина ти на писане