Don't you cry ..

Първото ми лично мое фикче...
Разказва се за момиче,Али Бенет,скъсано от гаджето си Джейсън 7 дни преди тя да се премести да живее с майка си в Калифорния,кадето среща прейбоя на гимназията - Джон ,който се влюбва в нея,но тя си мисли че е просто новата му цел и не му обръща внимание,докато не усеща,че и тя се влюбва малко по малко в него.И така,тя разбира че той е истински влюбен в нея и тръгват.Но един ден,докато Джон е на погребението на баба си в Италия,Али вижда Джейсън...





Ходехме безцелно.Нито той,нито аз казахме нищо.Единствено тишина,а това мразех най-много.Тя разкрива истината.Когато Джейсън ми каза да се разходим разбрах че нещо не е наред,но се съгласих.И ето ни сега,ходейки без определена цел в парка.Но най-накрая той каза:
-Али...искам да скъсаме.- Можех да усетя туптенето на сърцето ми.Това краят ли беше ?След всички тези месеци,той просто къса с мен?! Вече усещах как сълзите ми напират да излязат на повърхноста.
-Н-н-но как ?! - най-накрая успях да кажа нещо.
-Съжалявам Али.Просто толкова много неща се промениха,ти се местиш след седмица...просто...вече не те обичам.-Това вече ме разби.Не ме обича?Защо?Усетих как колената ми омекнаха и една сълза как се плъзна по бузата ми.
-Не,моля те,не плачи,не го заслужавам...
-Защо...
-Не е в теб проблема...просто...-вече започнах да се ядосвам,той използваше ли ме??Просто ей така...
-ДА И СЕГА ЩЕ МЕ СКЪСАШ ЕЙ ТАКА СЛЕД ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ МЕСЕЦИ?ТИ ИЗОБЩО ОБИЧАЛ ЛИ СИ МЕ ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ?ИЛИ ПРОСТО БЯХ ТВОЯТА КУКЛА НА КОНЦИ ?! - изкрещях аз и започнах да тичам назад безцелно,триейки сълзите си с ръкав.Исках да избягам от всичко,проблемите,Джейсън...
-Али...- чух как умолително каза той в далечината,бях вече прекалено далеч от него.
Тичах,тичах...най-накрая стигнах до нас.Изтичах в стаята си,тряскайки вратата и се хвърлих върху леглото си,цялата в сълзи.Защо точно аз??Какво съм направила??Аз все още го обичах,но усещах как след всяка следваща сълза любовта намаляваше...
Цели 3 дена стоях в стаята си,проливайки сълзи заради него.Майка ми вече започваше много сериозно да се притеснява за мен,но в момента изобщо не се интересувах от околния свят...просто безцелно търсех причината,поради която той ме беше заразял."Съжалявам Али.Просто толкова много неща се промениха,ти се местиш след седмица...просто...вече не те обичам." това изречение се повтаряше в гласа ми ден след ден,докато една нощ го сънувах...Той беше прегърнал две момичета когато се появих и той каза:
-Какво правиш тук Али?Нали знаеш,че вече не се интересувам от теб,не те обичам,просто го приеми!– каза той грубо а момичетата около него се смееха.Аз избягах и се събудих най-накрая с вик.Цялата бях потна,а очите ми бяха подпухнали от сълзите.Но тогава ми писна! За какво да рева за този боклук?!Той наистина не заслужава сълзите ми!Кой знае,в момента може да се целува с някое момиче,докато аз си рева.Не!От днес повече няма да пророня нито една сълза заради него.Станах,взех си душ,преоблякох се и слезнах долу при майка ми.Тя ме погледна изненадано и каза:
–Уоу,най-накрая реши да слезеш,миличка.Ще ми обясниш ли какво е станало?Мисля че се досещам,но...
-Джейсън ме скъса.Мамо искам колкото може по-бързо да се преместим от Лондон!
-Еми да.След 4 дена заминаваме,сигурно не си се сетила,но стоя в стаята си 3 дена.Не знаех колко още щях да издържа и най-накрая щях да счупя вратата,само и само да те извадя от тази стая.Раздвам се че го преодоля.
-Да,аз също. - казах и се усмихнах фалшиво,въпреки че тя майче не го забеляза.
-Та така,сигурно си гладна,нали?Приготвих ти закуска,така,за все случай че си спомниш за околния свят и че мен все още ме има. - каза тя усмихвайки се мило и ме целуна по бузата.
-О,мамо,мерси много!-казах аз прегръщайки я.
-Ах,каква любов,какво нещо!-каза тя смеейки се.-Обичам те Али,и знай,винаги ще бъда до теб,независимо какво стане.
-Обичам те,мамо! - казах,прегръщайки я.
–Да,аз също,но нека сега първо ядеш,сигруно умираш от глад. - каза тя.И всъщност беше близо до истината.Тя ми сервира принцеси и аз веднага ги изядох,но най-накрая ме заболя корема.
-Уоу,много са хубави мамо,мерси отново.Вече не съм гладна.- казах аз усмивхайки и се.
Остатъка от дните ми в Лондон минаха бързо.Не беше нужно да ходя на училище,така не се виждах с Джейсън и се опитвах да направя така,че все едно не е съществувал.Изгорих всички меченца,картички,подаръци,които той ми е подарявал.Изразях всички снимки,на които той беше.И така,дните минаха бързо,когато най-накрая се качихме в самолета за Калифорния.

Ново Начало.

Явно съм заспала в самолета,понеже единствено си спомням как майка ми ме побута леко по рамото.
-Миличка,ехо,събуди се,вече сме в Калифорния. - каза нежно тя.
-Аа..ъъ...уф! - да,заспала съм.Станах и видях,че все още сме в самолета.Слязохме,взехме си багажа и най-накрая си взехме такси.През цялото ни пътуване от аерогарата до къщата ни, аз гледах като детенце,туко що влязло в магазин за играчки.А между другото аз все още не съм се представила.Аз съм Али Бенет,на 17 години.Живея само с майка си,баща ми ни е изоставил когато съм била на 6 месеца.С майка ми никога не говорим за него.Дядо ми,който живеел в Калифорния починал.Той завещал на майка ми къщата му и 2 000 000$.И сега,ние се местим в завещаната къща.
Без дори да се усетя,вече бяхме спряли.Когато излязохме от таксито,замръзнах на място.Пред мен се откриваше чудесна гледка на дизайнерска къща в цвят екрю и тъмно кафяво.Къщата бе сякаш туко що излязла от списание.Веднага изтичах до къщата,обиколих я,излязох на двора и открих че имаше басейн (е разбира се,без басейн къщата не върви). Докато обикалях къщата,на 2рия етаж отрих страхотна стая,чиято южна страна беше изцяло от прозорци.В единия ъгъл имаше огромно кръгло легло,а цветовете на стаята бяха бяло и бордо.Наистина страхотна комбинация.Видях врата,отвеждаща към друга стая и когато я отворих, пред очите ми се преоткри огромна баня с кръгла вана по средата,а в единия ъгъл имаше душ-кабина.Имаше закачалка,на която имаше кърпи в пастелни цветове.Поогледах още малко и след това слязох долу при майка ми,която изследваше кухнята.
-Миличка,харесва ли ти къщата?
-Разбира се.Даже си харесах една мн яка стая с изглед към града.
-Да,сещам се за коя ми говориш.А между другото забравих да ти кажа,че дядо ти има още един подарък за нас.
-Наистина??
-Мхм.Ела. - каза тя и ме отведе към гаража.Когато се отвори застинах като статуя.Идваше ми да крещя,да подскачам на едно място.Имаше две коли - Bmw m6 кабрио и черен Porshe Cayenne.
-Bmw-то е за теб,за мен-Поршето.
-Обожавам дядо!!! - казах развънувано аз.
-Да...но на мен ми липсва,знаеш,бяхме много близки с него... - да,това си беше истина.Въпреки,че с дядо не поддържахме много връзка (даже не съм го виждала от година сигурно),то с майка ми много поддържаха връзка.-Да... а между другото още от утре си на училище,записах те докато обикаляше къщата. - каза тя усмихвайки ми се.
-Аха,еми добре,значи по-добре да лягам,утре съм рано на училище.
-Да,от 8,но докато стигнем- седем.Спокойно,аз ще те събудя в 6.
-Добре,лека нощ мамо.
-Лека и да спиш спокойно. - каза майка ми целувайки ме по челото.Качих се горе с стаята и започнах да размишлявам.Утре цялото училище ще ме гледа като избягала от лудницата...досадните учители,досадните барбита...но ще се справя с тях.Да,аз достатъчно борбена съм за да ги игнорирам.Най-накрая се унесох и заспах.

Нови запознаства.

-Миличка...? - изведнъж някой наруши сънят ми. - Али? - ахх,майка ми,да,сега се сетих че ми беше казала че ще ме събуди.
-Маммоо... - казах аз сънно.
-Добро утро слънчице!Как спа ? - каза мило майка ми.
-Ъъ,добре - казах аз прозявайки се.
-Радвам се.Хайде,аз ще отида долу да направя закуска,а ти през това време се оправяй за училище. - каза майка ми усмихвайки се и слезе долу.Взех си душ,изправих си горе-долу косата,не че имаше нужда - косата ми беше руса и беше в перфектно състояние.Сложих си молив за очи за да подчертая зелените ми очи.Сложих си малко гланц за устни и слязох долу.Бях облечена със сиво ефирно потниче с ниско деколте,с черни къси панталонки и със сладки черни токчета.За аксесоар си сложих черна,дебела гривна с пирамидки върху нея.Закусих и когато погледнах часа,вече бе 7.
-Еми добре мамо,аз ще тръгвам.Нямам нетърпение да покарам с Bmw-то - казах развълнувано аз.
-Хаха,разбирам те. - майка ми се пошегува.Аз си взех раницата и ключовете,излязох през главния вход и потеглих.Майка ми ми беше обяснила пътя,така че нямах проблеми.Когато вече паркирах на паркинга,там имаше разни момчета и момичета,които ме зяпаха.Спрях колата,взех си раницата и се престорих,че не им обръщам внимание.
-О,ново момиче,скивай гъза и. - каза единия.Ох,как ми идваше да го ударя...Слава богу,не закъснях за първия ми час,който беше Испански.Седнах на едно от празните,задни места.Изобщо не обръщах внимание на влизащите в стаята и когато звънецът би се усетих,че е започнал часът.Часът мина бързо,както и другите.По време на 3тия час се запознах с едно много сладко и мило момиче - Ашли.Тя имаше черна дълга коса и сини очи.Имаше много сладки лунички,в които може би се криеше чарът и.Разбрахме се,че ще се чакаме в столовата,когато е обяд.Часовете минаваха бързо и най-накрая дойде обядът.Но когато тръгвах на там видях едно момче,което толкова много приличаше на Джейсън.Започнах да си мисля за него.Отново си зададох въпросът защо...Явно съвсем съм забравила за околния свят,защото нещо ме блъсна и си изпуснах учебниците.
-За бога,не можеш ли да внимаваш малко повече ?? - казах аз зашеметено.Момчето,което ме беше бутнало се наведе и започна да вдига учебниците.Все още не видях лицето му.Но когато се изправи го гледах ококорено.По-красиво същество никога не съм виждала... беше с руса коса и с зелени очи,с бронзов тен.Той се усмихна и каза:
-Не мислиш ли че ти си виновната,все пак аз не ходех разсеяно из коридорите на училището. - той се засмя.Имаше най-мелодичния смях,който някога съм чувала,а зъбите му бяха толкова прави и бели.
-Ъм.... - казах аз гледайки тъпо.
-Ей,много сладка физономия,но аз трябва да тръгвам. - каза той,щом някакво момче го извика.
-Да... - казах аз,все още зашеметена.Кое е това момче?Хах,не знаех,но знам кой може да ми даде отговора.Влезнах в столовата и видях Ашли.Тя ми махаше и аз отидох към нея.
-Хей,здравей,нали не се изгуби? - каза тя шегувайки се.
-Не съм толкова зле. - казах аз смеейки се.
-Разбира се. - каза тя усмихвайки ми се.Взехме си по една кола и седнахме на масата.
-Ей,и ти ли нямаш апепит ? - попита тя и се изсмя.
-Мда... - истината беше,че в момента изобщо не ми се ядеше,мислих си за онова момче.Изведнъж чух смях.Обърнах се и какво да видя?Той,с някакви момичета и явно им беше доста забавно,защото не спираха да се смеят.-Ъм,Ашли,кой е това? - най-накрая щях да разбера нещо за него.
-О,това е Джон,прейбоят на цялото училище.Сваля се с всяко момиче в училището.И разбира се,всички момичета го обожават.Ъгх. - това ме потресе.Хъх,плейбой?Той сваляше ли ме в коридора?Не,не искам 2ри Джейсън... - Разбира се,най-вече капитанката на мажуретките - Шели.Тотално блонди,честно.Най-вече по интелект. - засмях се на шегата и.Представих си ги всичките как се свалят на Джон,най-вече някакво барби без интелект.


Обиколих Мола и най-накрая се спрях на iphone.Взех си и за мен.Купих си също така и Mac лаптоп.Отидох до паркинга,оставих нещата освен моят iphone и се качих на 2рия етаж на Мола.Купих си СИМ карта и започнах да го изследвам.След около половин час ми писна и тръгнах към паркинга.Но,както си гледах към айфона,отново се блъснах в някой и о,каква ирония, беше ДЖОН.
-Всеки път ли така ще се срещаме ? - каза той смеейки се.Аз направих гримаса. - Ъмм...какво правиш в мола? - попита ме той.
-Майка ми скоро има рожден ден и и купих подарък,и също така някои неща за мен.Възможно ли е да те попитам същия въпрос? - казах аз.
-Еми честно да ти кажа се скарах с сестричката ми,но сега като я моля да ми прости,тя не иска и реших,че мога да и купя едно плюшено мече,което много си го хареса последния път като бяхме заедно в Мола.
-Разбирам я. - казах аз,а Джон ме изгледа странно.
-Ъ...нещо не те разбрах.
-Така и трябва.
-Аха... - каза учудено той.
-Да,айде аз ще се прибирам.Чао,Джон.- казах аз,вече ходейки към паркинга.Той изтича до мен и каза:
-А между другото,ние не сме се запознали официално.Аз съм Джон,а ти си...?
-Али.- казах усмихвайки се.
-Да.
-Чао ... - казах аз шептайки.
-А да.Чао,Али. - каза той,приближавайки се към мен.Можех да усетя дъха му по врата ми,но не бях толкова лесна.Аз просто тръгнах и го оставих с прикованите му очи по мен.Наистина,бях малко гадна с него,но не исках да се забърквам с него.Както казах,не ми трябва Джейсън №2.Ще ме изработи както всяко друго момиче и ще ме изостави.Слава богу,че с Джейсън така и не стигнахме до 3тата база.Винаги искахме да почакаме още малко.Така че,да ,все още съм девствена.Изобщо не усетих как даже съм се прибрала вкъщи.Бях потопена в мислите си за Джон,за Джейсън...

И така,седмиците минаваха,аз тотално игрнорирах Джон,но той постоянно се опитваше...Понякога ми ставаше гадно,че съм толкова проницателна с него,но така е най-добре.Че аз съм просто ново момиче в училището,да,вярно съм си руса и сладка,но не си падам по момчета,които ще прекарат една вечер с теб и на другия ден ще те зарежат.
Поредния ден,събудих се,оправих се и отидох на училище.Часовете си минаваха,и странно - всички бяха развълнувани и говореха несвързани неща.Ашли седна при мен в столовата.
-Хей,ще ходиш ли ?
-Къде ? - казах аз объркана.
-На лагера,не си ли разбрала вече,цялото училище говори за това!
-Ааа...
-Та..?- Ашли ме попита със светещи очи.
-Еми,ще ме в стая по две,нали?
-мхм!
-Искаш ли да бъдем заедно? - казах аз усмихвайки се.
-ТОва значи ли,че ще ходиш ? Ууухууу!!И да,разбира се че искам! - Ашли каза прегръщайки ме.Трябваше да тръгваме за час,затова си казахме чао.Цял час мислех за казаното от Алис.Дали Джон щеше да ходи?Нее,защо си задавам този въпрос.И ако идва,какво от това?Не се интересувам от него...нали?
Изведнъж звънецът би.Събрах си учебниците и когато излизах от стаята по Химия,намерих един човек да ме чака облегнат на стената.Но това не беше обикновен човек,не,това беше Джон.
-Здравей,съншайн. - каза той,усмихвайки се.О,като се усмихне по този начин просто сърцето ми спира да тупти.
-Ъ...здравей и на теб - казах аз,когато усетих че се изчервих.
-Ъм...питах се искаш ли да излезем някой път? - каза той,усмихвайки се.
-Не знам дали ще мога.
-Защотоо...
-Защото съм много заета тези дни. - казах аз,правейки тъжна физономия.
-Аха...е,кажи ми като можеш - той ми се усмихна отново,а аз отново се изчервих тъпо.Този път той се изсмя и ми каза:
-Много сладко изчервяване.Надявам се да те видя на лагера..? - каза той гледайки ме мило.
-Ъм,да.Ще ходя,явно и ти. - погледнах го стил Адриана Лима и той остана без дъх,хаха.За няколко секунди нищо не каза,явно съм го оставила и без думи.
-Ъх,супер. - най-накрая каза нещо.
-Мда.Добре,аз ще тръгвам.Имам математика.
-Хей,супер,аз също.Можем да седим заедно ако искаш...- каза той гледайки ме като кученце.
-Може... - усмихнах му се и тръгнахме за час.Часът мина дълго.Цял час гледах Джон с периферното си зрение.Но забелязвах че и той също ме гледа.Но най-накрая часът свърши,и уоу,каква изненада,цяла групичка от момичета се насъбра около страната на Джон и започна да му говори тъпотии.Аз се изсмях силно и тръгнах към паркинга,а Джон си остана в стаята с групичката му ...

ШЕЛИ

Прибрах се рано,затова се разходих в парка.Седнах на една пейка,извадих "Джейн Еър" и започнах да чета.Явно съм загубила представа за времето,понеже когато погледнах наоколо видях че се е стъмнило.Изведнъж потрепнах.Кой знае какви хора се разхождат привечер в този парк.Прибрах книгата си в чантата и тръгнах към нас.Изведнъж чух шум от другия край на парка.Инстинктите ми за само-съхранение крещяха да продължа пътя си към вкъщи,но не,както винаги любипитството ми надделя и реших малко да се приближа до там за да видя какво става и видях как някакъв мъж беше върху тази,главната мажуретка в училище - Шели,която крещеше да я остави.Изведнъж той разкъса по края скъпата и ефирна рокля.Инстинкитите ми отново крещяха да си тръгна,но аз взех една дървена дъска и гоударих с нея.Той,явно прекалено пиян падна на земята и загуби съзнание.А Шели се изправи и каза:
-М-м-мерси..
-Какво правеше той с теб?И защо тук?Какво е станало? - не спирах с въпросите,исках да знам какво е станало.
-Джон ме покани на среща на някакво място,което досега не съм чувала,затова той ми каза адреса.Напазарувах малко заради срещата,гримирах се и всичко,но когато отидох открих единствено една кръчма.Въпреки,че усещах какво може да е станало,игнорирах това и влязох вътре.Беше пълно с пияници.Седнах на един стол и изчаках малко.Тези дъртаци не спираха да ме гледат,а пък на всичкото отгоре бях с къса рокля.Най-накрая,с сълзи в очите разбрах какво е станало.Той ме е прецакал,излъгал ме е.Понеже отидох с такси до "срещата" с идеята,че той ще ме прибере,трябваше да ходя пеша.А най-бързо щях да се прибера ако мина през парка.Тръгнах,но разбира се един от перверзниците в кръчмата ме беше проследил чак до парка и когато се обърнах да видя кой е зад мен,той ме хвана и ме бутна на земята.Опитах се да избягам от хватката му,но не успях.И ето че ти се появи.
Джон?!?! Как е могъл?!Сега,заради него това момиче за малко да бъде изнасилено.Идваше ми да го убия!!!Не мога да повярвам,че го е направил.Просто никога не съм и предполагала,че прави такива неща!!!А даже си мислех,че може би не е наистинаа такъв плейбой,какъвто всеки го описва,а нещо по-добро.Но не,грешала съм много.Наистина,много съм грешала.
-Джон...как е могъл?!- най-накрая успях да изрека нещо.
-Еми нека да не мислим най-лошото.Всъшност,той може да е имал работа или нещо подобно,но батерията на телефона му да му е паднала и затова не е могъл да ми се обади...
-ЧАКАЙ!ТИ ЗАЩИТАВАШ ЛИ ГО?!
-Да.
-Не мога да повярвам на очите си!!!Шели,ти замалко да бъдеш изнасилена!!!
-Да,но не съм.А и Джон не е толкова гаден,той е много мил и никога не би го направил.
-О боже... Ти не си наред...
-Какво каза?!Мн добре съм даже!!Ти не си наред!Кой се нарзожда в парка по здрач?
-АКО НЕ БЯХ В ПАРКА И НЕ ТЕ БЯХ СПАСИЛА ТИ ЩЕШЕ ДА БЪДЕШ ИЗНАСИЛЕНА!!!- изкрещях аз.Слава богу,пияницата все още не беше в съзнание.
-Омг...за твоя информация,знам как да се защитавам,а и нека да бъдем реалисти,ти все още си оставаш загубенячка в училище,а аз съм главната мажуретка,обичаната от всички.- какво ?! Нее!Не трябваше да я спасявам !!! Трябваше да си тръгна по пътя и да я оставя да крещи!!!Наистина,тя е ужасно тъпа.Как може да е толкова наивна...
-Хаха,обичаната от всички,наистина,даже и от пияниците. - изсмях се подигравателно аз,а тя ме изгледа на кръв.
-Пфф...О,моля ти се.А между другото бих искала да не споменаваш случилото се в училище.Но ако разкажеш на някой какво се случи,ще направя живота ти черен.Помни думите ми. - аз избухнах в смях.
-Хахаахах,ти не си добре.За какво ми е да разказвам нещо,свързано с толкова инфалтивен човек?!
-Офф... не мога да повярвам,че Джон се интересува от такива загубенячки. - измърмори тя.
-Какво?
-Нищоо...
-О,да. - казах аз,подбелвайки очи.
-Чао,загубенячке...И помни думите ми.
-Хаха - изсмях се аз,спомняйки си какво ми каза този рус мозък преди няколко секудни.


Прибрах се набързо вкъщи и направо си легнах,понеже бях много изморена.Но наистина,колкото и да е тъпа Шели,как може да вярва,че Джон нищо не е направил ? Утре като го видя какъв скандал ще му вдигна....И така се унесох с мислите ми за утрешния ден.
Денят мина бързо.Часовете ми свършиха и тръгнах към паркинга.Видях и Джон там.Хах,каква изненада,отново е с разни момичета.Но този път около него имаше една супер руса,кокетна барби.Смееше се фалшиво,каквото е и всичко в нея.Видях че Джон влезе в audi R8,явно това бе колата му, и потегли нанякъде.Видях,че някакви идиоти си шептяха за мен,но ги игнорирах.Качих се в колата си и потеглих към мола.Сетих се,че майка ми имаше рожден ден след няколко дни и исках да и купя подарък, и без това нямаше какво да правя.

Can't believe my own eyes.

Сутринта станах с ужасно главоболие.Бях сънувала как тичам безцелно из някаква поляна.Въпреки красотата и,аз не и обръщах внимание и продължавах да тичам.Но защо?От какво тичах?И тогава забелязах че зад мен имаше няколко пияници ,които се смееха зад мен.Както ги гледах тичайки,изведнъж се блъснах в нещо.Или по-точно някой.
-Внимавай,загубенячкее! - Шели ме гледаше с погнуса.Идваше ми да и кажа да си затвори устата,но когато тръгнах да кажа нещо,не можах.Просто не можах.Нямах глас.Започнах да крещя,но никой не ме чуваше,понеже не можех.Какво ставаше??И изведнъж се събудих.Станах,взех си душ и отидох долу да закуся.Майка ми ми бе направила тази сутрин палачинки.Изядох ги и тръгнах на училище.Когато вече паркирах Bmw-то забелязах че аудито на Джон го нямаше.Уоу,точно днес той няма да дойде на училище...Подбелих очи,но си казах - кой знае,може и да е закъснял.Престанах да мисля за него и тръгнах към първия ми час - Математика.Супер тъпо ми беше,слава богу ,че Ашли бе до мен този час и си писахме бележки;разбрах,че си пада по едно момче от по-горния клас,Адам майче беше.За съжаление,другите часове минаваха много бавно.За мое щастие,най-накрая дойде обяд.С Ашли си казахме че ще се чакаме в столовата,затова тръгнах натам.Нямах особен апетит,затова оставих Ашли да обядва с този Адам (приятен тип,тъкмо ще имат време да си поговорят намира) и тръгнах по празния коридор.За моя изненада,Джон се бе подпрял на шкафчето ми.Тръгнах към него.Когато си отворих устата да проговоря нещо,той ме хвана за ръката и ме поведе на някъде.
-Къде ме водиш?? - попитах аз,когато рязко спряхме пред един килер.Той поогледа за секунда коридора за други хора и изведнъж той отвори рязко вратата на килери и ме избута там.Затвори вратата и започна да ме целува настоятелно.Не знам защо,но ми харесваше ужасно много,затова и аз станах настоятелна.Той ме целуваше толкова страсно,както никой преди.Притисна ме ме към стената все повече и ме надигна към себе си.Започна да ме целува по врата а аз изстенах от удоволствие.Хвана тениската ми на DNKY и провря ръката си отдолу,чак до сутиена ми.Но изведнъж стъпих на земята.Какво прави ?! Избутах го от мен и го погледнах.
-Ч-ч-чакайй...Какво правиш?!
-Наистина много те харесвам Али...
-И ми го казваш,след това,което направи на Шели?!
-А какво съм направил?? - погледна ме очудено той.
-Казал си на Шели,че я каниш на среща и си и дал адреса на някаква долнопробна кръчма и след това даже не си се появил!!!
-КАКВО?!?! - извика той.
-ШАРЕНОО!Как може да и го причиниш?!Знаеш ли какво стана след това?!!Имаш ли си и идея какво можеше да стане...!Наистина,не съм го очаквала от теб... - но изведнъж той ме прекъсна.
-Чакай,спри!Нека да се разберем!Нищо не съм правил на Шели,нито пък съм я канил на среща!Тя вчера ми се натресе вкъщи и ми каза,че ме чака в "Карибските Пияници",наистина ужасна кръчма.А аз даже не отидох,но се постарах да и го повторя внимателно 1000 пъти,че няма и да отида!
-Аз...аз...не знаех...
-Да...Но каквато е и тъпа,тя явно е отишла.И вече не знам какво е станало след това.
-Извинявай,че ти се развиках така... - тъпо блонди!!!Как можа да ме излъже така!!!
-Няма проблеми - каза той усмихвайки ми се. - Таа..докъде бяхме стигнали? - каза усмихвайки се дяволито и повдигайки ме отново,той тръгна да ме целува.Но точно тогава вратата на килера се отвори.
И двамата се обърнахме да видим кой е и видяхме Шели.Тя направи изражение,сякаш туко що ще се разплаче.
-Шели трябва да си поговорим - казахме и двамата студено в един глас.
-Н-н-но аз...
-КАКВО ТИ?!Как можеш да така да излъжеш Али,че аз съм те поканил?!Ти не си наред... - каза той,а аз тихичко се подсмихнах,че аз и казах същото.
-Но Джони,тя иска само да те излъже,нищо подобно не съм и казвала - тя направи физономия стил подгизнало кученце.
-Пхаха,да точно.А искаш ли да разкажа на цялото училище какво стана? - изсмях се аз,а тя ме изгледа на кръв.
-Мислех че имахме уговорка... - каза тя през зъби.
-Ти така си мислиш,но както ти казах,спокойно,прекалено инфалтивна си за да те разказвам - намигнах и тя,а тя почервеня от ярост,вече можех да видя и парата,излизаща от ушите и.Тя яростно тресна вратата на килера и си отиде, а нас ни напуши смях.
-Ще ми кажеш ли за какво беше всичко това?- попита Джон след около 15-минутен смях.
-Ъм,няма смисъл - казах аз,смеейки се.
-Да.А всъщност тя прекъсна нещо много важно... - каза той,но вече бе прекалено късно защото му се бях хвърлила и се целувахме страстно.И така с Джон тръгнахме.Имахме много здрава връзка,но и....много страстна.Минаваха седмиците,докато най-накрая не дойде денят в който тръгвахме на лагер.

Глава 5
Hi,camp.Bye,Mom.

Още на сутринта си оправих багажа.След няколко часа аз и майка ми тръгнахме към училището,където беше автобусът с който щяхме да пътуваме за лагера.Когато вече бяхме пред училището,погледът ми падна върху Джон,който разговаряше с някакви негови приятели.
-Хей,Али! - каза той,виждайки ме отдалече.Когато вече се приближи към мен,ми даде мечешка прегръдка.
-Здравеей слънчо. - казах аз,целувайки го по бузата.Изведнъж ме обхвана щастие.Щях да прекарам цели 10 дни,само с Джон.Разбира се,няма да бъдем в една стая,но стаите ни ще бъдат точно една до друга,а през деня постоянно ще сме заедно,така че това няма значение.Той ме пусна и аз обърнах поглед към тълпата от родителите и забелязах майка ми,която си разговаряше с майката на Ашли.Стана ми мъчно.Никога досега не съм биа повече от седмица без нея.Много щеше да ми липсва...Изведнъж някой ме извади от мислите ми.
-Ехоо,Земята вика Алии... - чух познат мелодичен глас.
-Ъъ..даа...кажи Ашли... - казах объркано аз.
-Хах,най-накрая.Викам те от приблизително 15 секунди,но кой ли ще ми отговори... - пошегува се тя. - Ти иначе как си?Оуу,толкова много се радвам,че ще бъдем в една стая!!! - каза тя подскачайки на едно място.
-Да!Аз също! - и аз започнах да подскачам.Но изведнъж чухме как някой каза да се качваме на автобуса.Отидох до майка ми,прегърнах я,казахме си чао и тръгнах.Автобусът беше двуетажен и за наша радост,ние бяхме на 2рия етаж.Седях до Джон,а Ашли беше до Адам.Решихме да седнем на задните седалки.И така,потеглихме.От време на време спирахме,за храна и за тоалетна.Разбира се,с Джон нито едно от двете не правихме.Но какво да направим,устните ни не можеха да изтърпят много време без контакт.И най-накрая,след 5-часово пътуване,пристигнахме.Слава богу,бяхме в хотел.Даже не разбирам защо го наричат "Лагер",нали не сме в палатки? Хах,но все пак много по-добре е в хотел,с баня и тоалетна хартия,отколкото в палатка и с листа.Хотела не беше някакъв долнопробен,не,даже си беше много хубав,давам му 4 звезди,само румсървиса му липсва за 5.
С Ашли взехме багажа си и благодарение на момчетата,куфарите стигнаха до стаята ни.Когато вече най-накрая оправихме всичките си дрехи,аз и Аш тръгнахме към ресторанта на хотела,кадето щяхме да имаме в продолжение на 10 дни вечеря.Както си вървяхме,аз гледайки напред а Ашли слушайки разни тракове на слушалки,изведнъж някой ме хвана и ме придърпа към една малка закънтена стаичка.Когато погледнах кой е не можах да видя някой,понеже в стаята беше пълна тъмнина.Но изведнъж лампата светна и видях Джон,пред мен хилейки се.
-Хаха,доста смешно,изкара ми ангелите. - казах саркастично аз.
-Хей,спокойно. - каза той,целувайки ме по челото.
-Та,защо сме тук а не на обяд?
-Знаеш,от доста време не сме били заедно ... - каза той,притисквайки ме към стената и вдигайки левия ми крак към него.Погледна ме и прошептя в ухото ми.
-Радвам се,че си само моя.
-А кой е казал,че съм само твоя? - пошегувах се аз.Той ме погледна сериозно за секунда и след това се засмя. -Спокойно,разбира се че съм само твоя,но същото важи и за тебб.. - казах аз,продървайки го все повече към мен.Първоначално го целунах нежно,но ставах все по настоятелна,както и той.Той обхождаше с ръце навсякъде по тялото ми.Но изведнъж спря.
-А кой е казал,че съм само твой? - каза той,смеейки се.Аз се изсмях,но отново го придърпах към себе си и започнах да го целувам.Но изведнъж се сетих,че в момента трябваше да сме на вечеря и спрях.
-А между другото ние трябва да вечеряме в момента...
-Оу,да.Трябва да отидем,оговорих се с един приятел там да се видим и той да ми даде едно нещо.
-Аха... - казах аз и той за последно ме целуна.След това излезнахме от малката стаичка и тръгнахме към ресторанта.Имаше свинска пържола и салата,но аз изядох само салатата.И така,след вечеря с Джон се разходихме в градинката около хотела.Разбира се,всичко беше перфектно,докато един учител не провали всичко.Ъгх,защо винаги учителите провалят всичко интересно ...

Глава 6
Специална вечер

На другия ден всичко беше страхотно.Някакси Джон ми обръщаше повече внимание,още сутринта ми беше донесъл вечерята на леглото ми...нещо намирисваше.Да не би да е направил нещо и сега да ми се подмазва?Не знам...Минавахме през градината,той ми набра страхотен букет от червени рози,всичко беше перфектно.Най-накрая по вечеря реших да го попитам какво става.А той ми отговори,че трябва да ми покаже нещо.Заведе ме до стаята му и още когато отвори вратата,останах без дъх.
-К-к–акво е това? - цялата стая бе пълна с букети от рози.
-Али,днес кой сме?
-Ъм,5 април,защо? - попитах объркано аз.
-Защото днес правим месец. - каза той,усмихвайки се.Месец?Как така не съм усетила??Всичко мина толкова бързо...сякаш бе вчера когато ме целуваше в училищния килер.Не мога да повярвам че се е сетил.И всичките рози...Изведнъж усетих нещо.Някакво чувство,непознато до сега.Цялата потреперих.Мисля...мисля че съм влюбена...Че наистина обичам Джон.Колкото и да харесвах Джейсън,никога не съм изпитвала подобно чувство.Просто...не мога да го опиша с думи.Сякаш има ужасно много пеперуди в стомаха ми,пърхайки готови да излетят...Погледнах Джон в лицето.Той беше толкова красив...всичко правеше перфектно;добър спортист,отличник,а и добро,доверено гадже.Разбира се,всички момичета ми завиждаха и нямах истински приятели освен Ашли;тя наистина ми е най-добра приятелка.Всичко мога да и кажа,знаейки че на другия ден няма цялото училище да го знае.И да,отново Джон.Сякаш той ме поддържаше жива,не знам какво е ще да живея без него ... Той също ме гледаше,толкова мило,с такъв поглед,изпълнен с любов.Той ме докосна еко с опакото на ръцете си.Изведнъж изтръпнах.Да,всеки път щом ме докоснеше,искри минаваха през цялото ми тяло.Химия,както казват някои.И все пак,той беше мой.Само и само мой.Целунах го нежно.Той също и се приближи до мен и прошептя в ухото ми:
-Обичам те Али.И винаги ще те. - Изведнъж пеперудите излетяха.Притиснах го към себе си.И тогава аз прошепнах в неговото ухо:
-Благодаря за всичко,и да,и аз те обичам...завинаги... - той настойчиво ме целуна и ме вдигна.Той тръгна на някъде,все още целувайки ме страстно и настойчиво.Изведнъж усетих,че под мен имаше упора.След секунда разбрах,че бяхме на терасата и аз бях върху масичката.Изведнъж усетих капки да се стичат от небето;явно завяла,не бях забелязала.Джон продължаваше да ме притисква към себе си,целувайки ме.Изведнъж отново ме вдигна.Този път той ме остави на леглото.Той свали тениската си и остана само по дънки.Изведнъж ме обхвана страх.Ами ако не мине добре,ако стане нещо...?Ако...ако забременея?С Джон колкото и да бяхме разкреспостили връзката си,така и така не стигнахме до правене на любов.Но изведнъж го погледнах.Лицето му,излъчващо доверие,ме погледна мило.
-Готова съм ... - пошептях,въпреки че знаех,че ще ме чуе.

Скоро ще напиша и продължението на "Специална вечер"

Погледнах към зелените му изкрящи очи.Той бе толкова красив... толкова перфектен... И само за мен.Изведнъж пробляци от миналото ми с Джейкъб минаха през очите ми... Но не,не трябва да живея повече в миналото,сега сме само аз и Джон.Исках го...Исках го толкова много... Исках го по толкова много начини... Сега,тази вечер,той ще бъде само мой.На никой друг,бях го решила вече.Не ми пукаше за нищо друго,за никой друг.Погледнах го за последен път.Все още ме гледаше така влюбено,както от началото на връзката ни.Нищо не се бе променило.Целунах го.Толкова много го обичам,просто няма думи,които да го опишат...Продължавах да го целувам,но започнахме да сме по-настоятелни.Изведнъж нежната целувка стана страстна.Страстна както връзката ни,страстна като самите нас ... Той съблече тениската си.Аз последвах примера му,оставайки се по къси панталонки и по сутиен.Той започна да ме целува навсякъде по тялото ми...Изстенах.Тръгнах да свалям панталоните му,като той остана по боксерки.И той,за да не остане по назад,премахна късите панталонки от тялото ми,оставяйки ме по бикини.Продължавахме все така да се целуваме настоятелно.Тръгнах да свалям боксерките му.Усетих как Джон бавно сваляше презрамките на сутиена ми.И така,най-накрая той премахна и последната дреха от мен.Целуна ме и прошепна:
-Не е нужно да го правиш ...
-Искам го ....
Когато проникна в мен усетих как телата ни се сливат най-накрая в едно.Сякаш сме били създадени един за друг...части от пъзел... Цяла нощ той бе толкова нежен.Когато на сутринта се събудих,облегнала на гърдите му.Погледнах за да видя дали спи,и за моя радост,той ме гледаше усмихнато.
-Good morning sunshine !
-Good morning and for you,sun. - казах му аз,смеейки се.
-Как спа ?
-Как мога да спа,когато спах с най-желаното от същество от мен. - усмихнах се нас.Понечих да го целуна,но изведнъж някой почука на вратата.Изведнъж рязко се изправих и започнах да претърсвам за дрехите си.Намерих ги и се облякох.КОгато излезнах да видя кой е,видях че е просто Ашли.Въздъхнах.
-Каде беше цяла нощ ?? - попита ме сериозно тя.
-Ъм... с Джон... - направих физономия стил мокро кученце.Тя ме погледна изпитателно и се усмихна.
-Перверзници.Добре ... ще ти простя,но това да не се повтаря ! - изсмя се тя.Аз я погледнах и се усмихнах широко.

ще има ли други глави защото на мен много ми хареса историята