Великия фенфик

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

Това е темичката ми, в която ще пусна всичките си "творения" до момента =]

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

ВНИМАНИЕ! Следващите редове нямат НИЩО общо с поредицата Здрач на Стефани Майер.

Никога не съм се замисляла как ще умра. Но да умра на спирката, докато чакам автобуса!?

Името ми е Isabella Pigeon. На галено ми казват Иза. Мразя студа [реших, че трябва да го кажа].

- Иза, ужасна си! Махни се, за да мога да пътувам с Фил! Ари..отивай при Чарли. Веднага.
- Добре дее, чух те.
Обичам майка си. С нея сме като най-добри приятелки.
Пътят до Dorks не бе дълъг, пак добре, че не се случи някое нещастие! Само ме блъсна един тир и ме заби в една скала. Но това не се брои!
Бях облечена с юбимата си обикнвена блузка - червена и лачена с дантели и пайети, и сладък надпис О-АЗИС и със един rockstar на нея, мама ми я донесе от България. Косата ми..е, като се блъснах в скалата мъничко се поразвали прическата. Все тая!
Ще ми липсва Freaks, слънцето, слънчевите очила за 4лева от пазара..мазните фешънки, които ми се подиграваха...Отплесвам се!

Таа тфа е за днес, чао, мило дневниче.
П.П. Имам чувството, че в дакало ше срещна някой готин утре (sun)

***
Видях едно момче в училище. Пленително красив, с млечнобяла кожа. Не приличаше на вампир...
Отидох и забодох пръст в бузата му. Не, не беше вампир. Името му бе Едуардо. Неземен мато ангел небесен...

Реших да го заговоря. Поводът бе идеален - той си бе взел солети Великови, аз отидох при него и стеснително казах:
- Ъмм..може ли..ъ...ъ...!?
Той ме изгледа злобно с черните си очи, изгаряйки отвътре стомаха ми. Или може би бях гладна!?
Той каза само:
- Je suis Eduardo et nous ne pouvons pas etre amis.
- Ъ!???
- Моля?
- Ко??
- Какво "ко"?
- Как се прИвеждЪ туй?
- Аз съм Едуардо и ние не можем да бъдем приятели.
- Оо.. - погледнах умно. Но според изражението му, по-скоро гледах като издоена крава.

След часовете, аз нежно се плъзгах по дългия коридор. Тогава я видях. Огромна и жълта бананова кора. Точно пред мен! Мамка му, че си съсипя червената блузка. В този момент едни нежни ръце ме хванаха и във въздуха се разнезе приятен потен аромат - Едуардо.
Той нежно ме подпря на стената и с изражение на погнуса ритна обелката.
- Едуардо..
- Да?
- Ти..не се потиш ... - Как изръсих тва??
- Ъм..от ..другите е..трябва да тръгвам.

GOD BLESS MATEMATIKATA!

С Едуардо имаме общ час - математиката. Когато разбрах, за малко да полетя от кеф. Седнах на чина до него. Той направи странна гримаса. Извадих рол-он-а от чантата си и си сложих. Няма да мириша на свния, я! Едуардо проясни погледа си. Явно е проработило.
Имахме обща задача, та започнах да решавам. Докато поглдма обаче, тя бе написана перфектно с онзи прекрасен крив почерк, излизащ от редовете. Не казах нищо. Учителят дойде при нас и каза:
- Изабела, защо не помогна на Едуардо??
- Всъщност, професоре, тя се опита - лукаво подметна Едуардо
- Амии.. ъъ! уф! ъхххх
- Бла си в програмата за напреднали във Freaks?
- Моля!? Повтарях 5ти и 6ти клас поне 3 пъти.. [omg тоя не е в ред]

Прибрах се вкъщи. Полицай Pigeon бе сложил на двора Колелото на късмета.
- Завърти го, де, кво чакаш?
Завъртях го. Падна ми се кола, после изтеглих средната карта от ръката на Шарли.
- Бравоо, Иза, получаваш ръждясал трабант! Само за 10 лева, аз ше ти го платя.
- Йей, супер!
- Получаваш и бонус - компютър от 1989 година с мощен БТК интернет!
- УООООООООООООУ!
Качих се горе. за да сваля по 1 епизод на Забранена любов и Мъжът в огледалото. Главната героиня на забранена любов..малее голяма трагедия. Мъжът и я напуснал, детето е болно, няма пари за лекарства, да се обръсне даже няма пари, ходи като затворик вече няколко месеца .
Оплесах се.
Добавих Едуардо в скайп, той направи общ чат със сестра му. Тя ми каза, че моята скорос на интернета /1 мб - 1 ден/ е смешна. Доплака ми се.. Легнах да спя, плачейки за Едуардо, докато скайпа не спря да звъни...

Впрочем, нЕква пача Стефани Мейер май ми е крала от дневника. Хммм! Ше я съдя..
***
Една сутрин се събудих и отидох в банята си. В огледалото ме гледаше едно прекрасно момиче. Ухилих и се. Но когато тя се ухили в отговор..WHF!?..Имам черен зъб. ОМГ тряя да ида на зъболекар.
Отидох до болницата, влязох в един кабинет с префърцунено име - д-р Ана-Маргарита Лопез /и тоя ся мъж ли е, или жена?/
Влязох върте. Докторът бе мъж, страшно красив и блед. Седнах на зъболекарския стол.
- Ъъ..ъ.! Ъм..Докторе, как издържате на кръв? - ОМГ тоя въпрос просто си излезе от устата ми.
- Иза, как да ти кажа...винаги съм лъгал семейството си, че издържам. Ммм..миришеш вкусно.
- Мерси, от парфюма е.
- Значи ти не знаеш? - Той ме погледна с разфокусирани очи
- Ъъ..докторе?
- Да.
- Вие кривоглед ли сте?
- Да.
- Добре.
По-късно, когато безхелно мотаех една дъвка около косата си, си мислех за думите на доктора.
Какво да не знам?? Иам идея, казах си, и отидох в гората.
- Пуу как мирише тука! - Закрих с ръка едното си око
- С окото ВИЖДАМЕ, Иза.
- О..Едуардо...Фамилията ти Ана-Маргарита Лопез ли е?
- Умното то..да.
В този момент един камък падна от едно дърво, събаряйки огромен клон. WTF?
Той падна върху главата ми. И тогава всичко ми се проясни!
- Добре ли си, Иза?
- да, просто всичко ми се проясни.
- Значи знаеш?
- Знам.
- Кажи го на глас..
- ЗНАМ в какъв период от време излизат епизодите на Забранена любов!!!
- Уф, не това, Иза.
- Аааа...това лиии!?
- Да - погледна ме той изнервено
- Ти си....вампир
- Страх ли те е?
- Не! Ти луд ли си!? Окей де, може би много малко. Окей, страх ме е. Много ме е страх! АААААААА!!!!! *бяхам с писъци, но се въртя в кръг*
- Иза, чакай....Иза!
- Ти си моят живот сега.
- Обичам те, иза.
- Тва не тряяше ли да го кажа аз? Ъ..ъххх..ъм..уффф..
- Сега ще ти покажа как изглеждам на слънчева светлина.
Той излезе на светлината и разкопча якето, суичъра, пуловера, жилетката и ризата си.
Застана гордо на светлината. Тя освеяваше всичко наоколо, грееше като усмивката на Едуардо, отразяваше се в очите му, галеше кожата му.
- WTF!? Иди на пълно обезкосмяване бе
- Оо..съжалявам..видя ли поне?
- Мдаа, светиш като...като..мм не мога да се сетя. Сори
-а как разбра, че съм такъв?
- Написах в Гогъл..
- Гугъл..
- Гогъл..
- ИМА ЛИ СМИСЪЛ ТОВА.
- Не - казах стреснато.
- Продължавай...
- Написъх в Гогъл - погледнах го, израже3нието му показваше, че се въздържа да каже нещо. - "Хора, които май не за вампири, ама знае ли човек"
- Суупер..
- Ъмм баща ми ше ме запознава с някъв Сантяго. чао-чаоо
- Чао.
Отидох у дома. Моят дом, мда.. Такова спокойствие.
- Изааа!?
- Чи кой др можИ да е?
- Млъквай и чисти, Сантяго и баща му Педро идва на гости. От тях купих трабанта.
- Оо...
- Айдее..

Половин час по-късно дойде Сантяго, с дълга коса до гъза и метълска темиска с Manowar.
- Оо..слушаш Мановър?
- Маноуар.
- Се тая..

Уф, някой влиза в стаята ми. Сигурно е Сантяго. Изглежда готин btw. Различен от Едуардо, но готин. Чао, мило дневниче.

За три неща бях абсолютно убедена:
- зъбът още ме боли
- тряя да се изкъпя, щото ВОНЯ!
- обичам Едуардо и Сантяго.

Утре е Понеделник, нов ден от нова седмица..Дано най-после да се запозная със съучениците си!

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

***
- Здравей, Иза!
- Не ПОЧУКА на вратата, Сантяго. Здравей.
- О. съжалявам. Ъъ...Иза..
- Да?
- Стаята ти мирише на мърша.
- Оо... Шарли!?
- Долу съм, Иза - чу се изнервен глас някъде извън стаята.
- Иза, в стаята ти мирише на вам..
- Кфо?
- Не, нищо.
- Сантяго...ти знаеш.
- Не, не знам
- Знаеееш
- Не знам
- Знаееш
- Не знам
- Знаееш
- ХУБАВО, Знам.
- знаех си
- Не, просто не млъкна. Та какво знам?
- Едуардо и семейството му са...
- Да, знам.
- Откъде?
- О, хайде де, иза, ВСИЧКИ знаят.
- Но...това е...тайна
- Хайде де, Иза, още щом чуеш "Едуардо", разбираш, че е италианец!
- Ама аз говорех за..другото.
- Оо..да, той е вампир.
- А ти...ти..
- тръгвам, Иза. Успех с трабанта.
- Защо..?
- Ааа незнам - ухили се мазно той
Погледнах прозореца. Мамка му!! Някой беше забил в трабанта огромен кол. Мамка му!
Обадих се на Едуардо, и след като затворих той бе на прозореца му. Беше безупречен както винаги - мазната му коса стърчеше, спиралата му не се бе размазала дори мъничко, а предните му два зъба бяха безупречно измити. Той ми се усмихна, аз се ухилих в отговор.
- Иза, иди на зъболекар...Хм.. По пътя реших да ти разкажа за семейството си.
- Ама аз не искааам...
- Млъквай ма. - той ме обича (inlove) - Майка ми се казва Аймар, баща ми - Лоренцо, имам две сестри - Розалинда и Алисия, и двама братя - Винченцо е с Алисия, а Освалдо е с Розалинда.
Всеки от нас има слабо или силно изявена дарба.
- Каква е твоята?
- Мога да играя брейк (smirk)
- УОООУ!
- Сестра ми Алисия вижда бъдещето.
- Нещо като гадателката Светлина??
- Уф, Иза, нее..Баща ми успява да понесе миризмата на..
- Кръв? - прекъснах го със всезнаещ тон
- Неее, мръсни зъби. Зъболекар е. Разправи ми за една 17годишна пациентка ..малееее мила, не ми се обяснява..Ужас.
- Аз ходих при него. - Казах аз важно, а Едуардо ме погледна много смутено. Защо ли?
- Ами останалите?
- Ами Розалинда пише сценария на Забранена любов, майка ми е строител, Освалдо е дебел като хладилник, тренира сумо..Та това е. Искам да те запозная с тях, обличай се.

Чудех се какво да си облека. Облякох потника с Ю-Ги-О, но Едуардо поклати глава. Облякох зеления пуловер с розови пайети, но Едуардо отново поклати глава. Накрая обаче, след много търсене, я намерих. Идеалната блуза, направо светеше с хилядите си лъскави пайети - блузката с рокзвездата Азис!
- Иза? Това е Азис, за бога!
- Той е рокзвезда - казах разсеяно
ОМГ! Кво толкова казах!? Едуардо се залива от смях, даже мисля, че ще ми изкърти пода.
Когато смехът му утихна, той ме качи на раменете си и се приготви да скочи.
- МАМКА МУ! - Каза Едуардо, лежейки не простора, обсипан с мои дрехи.

Чао засега, мило дневниче.

Впрочем, оная Стефани Мейер е голяма злобарка. Отрича да е крала дневника ми.
***
Бяхме пред къщата на Едуардо.
- Едуардо..като някой види къщата ви, няма ли да ви заподозре, че сте различни?
- Защо пък?? - каза той учидено, докато гледах към няколкото ковчези отпред, към окървавените лопати, подпрени на едно дърво...
- Ами..незнам. Да влизаме - казах ентусиазирано
Като изключим черните стени, прозорците с тъмни завеси, потретите на граф Дракула..това бе една много приятна къща, изпълнена със живот и цветове.
- Казах им да не го правят.. - каза Едуард и отвори една врата
- Какво да не правят?
Отправих поглед към насъбралите се в стаята.
- Готвим за теб, Иза. Турска кухня, заради името ти
- Но то е ит..
- Казах ли ти, че е немско, Лоренцо!?
- Но то е ита..
- Испанско? Чудно, ние сме от Испания, а едно име не можем да разпознаем.
- ПО ДЯВОЛИТЕ, ИТАЛИАНСКО Е!
- Е..що се заяждаш?

През отворения прозорец грациозно се приземиха на пода момче и момиче.
- ВИНЧЕНЦО, СТАНИ ОТ КРАКА МИ!
- Извинявай, Алисия.
- Той е нов в това - каза ми тя мило, помирисвайки ме. - Хмм...имаш нужда от зъболекар.
Винченцо отиде някъде и се върна..с лигавник...като държеше нож, вилица и солница.
Пот започна да се стича от лицето на Алисия и тя каза:
- Спокойно, Винченцо, няма да я нараниш..
След това го изведе от стаята.

Едуардо ме заведе в стаята си - бе обзаведена съвсем оскъдно - уредба, един огромен диван, поне 10 рафта дискове, огромен плазмен телевизор, килим, в който ти се губят краката, няколко картини, бюро и гардероб. Тапетите бях странни, когато докоснах единия той падна, а лепилото му остана по ръката ми.
- Какво по...ИЗА! Махни се от там.
- Какво има там?
- Нищо! Страх ли те е от високото?
- Много :S
- E нищо - каза той и ме хвана с омазаните си с лепило ръце, и бързащ като циганче към баница, ме понесе към прозореца. После скочи и сякаш полетя.
- АААА!
- Иза, добре ли си?
- Можеше да не ме изтърваш!!!
- О..
***
Едуардо реши да ме води на бейзбол. Бях много въодушевена.
Най-после щях да ги видя!!! Най-после щях да видя отбора по бейзбол на Dorks!!
- Иза? Приготви се..сега ще видиш как играем ние бейзбол.
- Уау!
- Нали?
- Да!! Влязъл си в отбода на Доркс!
- Wtf!?
- Оо..ще гледаме семейството ти, нали - Мамка му. Тия хора ме гледат, сякаш съм просто момиче, и то с 1/4 циганска кръв. Но аз СЪМ такова момиче..Хм.
Шарли ме приготви за бейзбола.
- Откъде имаш това оръжие, Шарли!?
- Мълчи и го дръж. И го използвай.
- Не мисля, че ще ми е нужен и щит...и каска..
- Тихо ве.
- Но..Шарли..тази метална броня ми тежи!
- Мълчи, Иза!!
- Добре де.

Половин час по-късно бях на площадката за бейзбол.
- WTF, къф е тоа октопод!?
- Това е Розалия, Иза.
- Оо..та ...хайде да играем!
- Ти няма да играеш.
- Ами какво ще правя??
- Иди да ни изореш нивата.
- Уф, добре дее...

Гледах как Алисия направи грациозна лебедова стойка, клатушкайки се наляво и надясно, преди да се пльокне като палачинка на земята. Едуардо и Винченцо я хванаха за двата крака и я отместиха..След това Розалия се приготви да хвърли, засилвайки се с цигнаско колело и падайки на шпагат. Тя метна топката. Гледах нагоре, за да определя накъде отива топката. Я, топка! Идва насааам!
- ААААААААААААААА!

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

Очите на Алисия се разфокусираха. Едуардо въздъхна отегчено, след това силно я ритна.
- Мда...идват няколко вампири...Имената им са Виктория, Джеймс и Лорънт.
Едуард се изчерви от срам, явно спомнил си нещо, докато Емет гръмогласно се смееше.
- Какво има, Емет? - попитах аз - О...да не би вятърът да ми е издухал перуката!?
- Не Едуардо беше гадже с Виктория преди.
Зашлевих един шамар на Едуардо и се почувствах щастлива..той обаче хвана главата ми и заби тялото ми в земята.
Тримата вампири бяха при нас.
- Ние сме от организацияте ПЕТА и защитаваме...ква е тая зелка? - посочи ме червенокосата жена
- Донесли сте ни зелка?? - попита Джеймс
- МЯУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ
Малее как изръмжа Едуардо...прекрасно!! Като пребита котка в топла лятна нощ..
Едуардо ме заведе до прекрасната му каручка, вкравайки ме бързо вътре.
- И сега какво??? Той иска да ме изяде???
- Не, ама за по-весело ше бягаме
- Ъхг...
Едуардо спря каруцата и ме свали долу. Намирахме се пред някакъв хотел. Вероятно тук идваха разни тийнове, опитващи незаконни неща.
- Идвал съм тук, затова знам мястото. - каза Едуардо
- Ооо... - погледнах странно.
- Скъпа Иза...
- Да?? - надявах се, че в този момент, когаот духаше вятър, аз бях цялата мокра, сгушена в ръцете на Едуардо, той ще се наведе към мен, за да ме целуне. О, той се навеждаше. Устните му веше бяха на сантиметър от моите, и тогава аз издушах тихо. Той се дръпна на метър разстояние.
- ИЗА!! Да си си мила зъбите??????
- Забравих си четката у..Джейк..
- Кога О.о
- По-миналото лято, когато идвах на гости.
- Ъллл Изаааааааааа!!!

***

- Ще направя всичко, за да те запазя жива!
- Ще ми подариш ли колекцията си от стъклени топчета?
- М-м-м-оите топчета!? - очите на Едуардо се насълзиха, а той ме погледна с кучешката си физиономия. - Н-н-алага ли се!?
- Дай ми ги, Едуардо!
- Уфф..добре

Едуардо ме заведе в един странен хотел. Изглеждаше като място за дрогирани пияни тийнове и техните гаджета. Беше доста мизерно място, освен това забутано в гората.
- Едуардо..идвал ли си тук преди??
- НЕееее Как можа да си го помислиш?
- Ами..незнам, да ти кажа. Да влизаме

На едно голямо бюро седеше едно момиче, на около 16-17 години, с дълга руса коса и зелени очи.
То каза:
- Здравейте, госпожице и ...Едуардо..Здравееей - каза тя и му намигна игриво
- Ъъ..Саня..така де..искам да кажа..госпожице..аз не ви позванам. Ъъ..по-късно..ще си поговорим - каза той и и намигна - Иза, би ли почакала горе със Алисия и Винченцо..? Искам да си..поговоря..със тази госпожица тук.
- Ами добре.

Качих се горе в хотелската стая. Там вече ме чакаша Алисия.
- Това е стаята на Едуардо, той винаги идва тук с онази...искам да кажа сам
- Оо..
- Тя може би подозира нещо - прошепна Винченцо на Алисия
- Оо не, прекалено е тъпа - каза Алис тихичко
В този момент се чу следната мелодия:

От твойте очи ще капят ли
сълзи ако ти кажа как боли.

A, любимата ми песен на Азис! А, телефона ми звъни!
Вдигнах телефона си и чух гласа на майка си. След това някакъв мъж с негърски акцент заговори.
- Виктория, изключи видеото..Мамка ти, Виктория, изключи го...ПО-БЪРЗО!!!
- Ало?
- Здррррравей, Иза. Майка ти е в беда.
- О не! А ти кой си
- Джеймс, този, който иска да тЪ яде
- О нее !
- О даа!
- О нее!
- О да..
- О нее !
- Млъкни, Иза! Ела до балетното студио, където са видео з-...Където си танцувала като малка.
Бай дъ уей, как си танцувала?? Ти си тромава като слон!
- Амии...аз..
- Както и да е, да си там до 1 минута.
- Оо..добре.

Пътят беше дълъг, но щях да го преодолея. Слязох поо стълбите на хотела и влязох в отсрещната сграда.
- Е, стигна ли, Иза? - обади се някакъв подигравателен глас.
Сладурът се усмихна приятелски, преди да се насочи напрад, вероятно за да се запознаем.

***

Великия финал

- А ти си...? И откъде знаеш името ми??
- Аз съм Джеймс, не ме ли помниш??
- Не съм те виждала..
- Не си ли гледама Трима братя, три сестри?? Участвам там
- Е, не съм. Стига си дрънкал. Убивай ме вече..!
- Не още. Първо предай на Едуардо...гледай в камерата де...предай му, че знам за неговата...
- Дарба??
- Любовница.
Очите ми се бяха напълнили със сълзи, ревях, та се късах.
Да бях отишла при доктор Ана Маргарита Лопез, да ми оправи зъбита!
Болният зъб страшно ме болеше.

В този момчнт Едуардо влетя в залата.
За бога, защо бе облечен в тютю [балеринска поличка]
- Иза!?
- Едуардо, какво правиш тук?
- Идвах за редовната си тренировка по балетни танци..
- Едуардо, Джеймс иска да ме убие.
- Ааааа!!! - каза Едуардо и побягна.

Джеймс бе твърде зает да се хили, затова излязох от залата и отидох в хотела.
Тогава...Джеймс хвана крака ми със зъби и захапа, опитвайки се да го откъсне. Но събу дънките ми.
- Ах тии! - ухилих се аз и побягнах.

Събудих се в болница.
- What the fuck...тя е жива..О.... МАМКА МУ! - това беше нежния, обичлив и изпълнен със загриженост глас на Едуардо. Обичах го.
Той каза, че целият ми крак е бил в кръв и после ме е блъснала кола.
- Беше напъъъъълно случайно, заклевам се - каза той нежно
- Вярвам ти. Обичам те. И няма да се върна във Фрийкс, подслушваща зад вратата мамо !!

Няколко дни по-късно бях с превързан крак, лицето ми бе подпухнало, имах синини, а косата ми бе мазна както винаги. Алисия цял ден ме маза с какви ли не невероятни неща - изми ми лицето, косата...ДОРИ ЗЪБИТЕ
- И да си изкараш добре, Иза.
Погледнах се в огледалоло. Е, бивах, двойната гуша ми придаваше сексапилен вид...

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

Новолуние

Рожден ден

Спях и сънувах някакъв странен сън.

[b]Бях на концерт на Manowar, заедно със Сантяго.
Той мяташе коса до мен, а аз седях и гледах тъпо. В съня ми проведохме следния разговор:
- Хайде де, Иза..качи се на сцената.
- Какво ще получа в замяна? - попитах лукаво аз
- Сладолед
- От кой??
- Шоколадов.
- Аууу – шоколадов сладолед. Очите ми се премрежиха и започнах да мъркам тихо.
Качих се на сцената.
- Искам да поздравя всички Manowar фенове...
- Давай, Изаа! - крещеше Сантяго
- Всички, които имат дълги мазни коси..
Мълчание в залата.
- И вонят на пот и не се къпят, йеее!
- УУУ!!
Поне сто мъже и жени на всякакви възрасти се качиха на сцената и започнаха да ме ритат и блъскат.
- Честит рожден ден, хохохо!! - изкрещя една от жените

- Иза....ИЗА!!! - шепнеше някой в ухото ми
- Ъъ..да??
- Събуди се, Иза!
- Ъ..
Отворих очи и се огледах. Едуардо ме зяпаше с онази нежна усмивка в стил Мерилин Менсън. Приятно ми беше да го виждам, тук, до мен.
- Мис Пиджън, ако днес не беше рождения ви ден, щях веднага да ви пратя при директора!
Господин Уикед (wicked-зъл англ.)?
Рожден ден?
Директора?

Тогава всичко ми се изясни.
Имах рожден ден и бях заспала в час.
Урааа!
- Дай си ми подаръка, Едуардо. - каах му нежно аз
- Мислех, че не искаш да остаряваш?
- Смяташ, че съм стара?
- Не, аз..
- Отвратителен си. Ужасен. Гаден. Тъп. Пръч. Мангал. Смотан. Грозен.
- Добре, момент да ти дам подаръка.
Той бръкна под чина на Джесика и извади от там пакетче дъвки и скъсан ключодържател.
Джес го погледна ядосана и понечи да му вземе нещата, но той я срита и тя се преви от болка.
- Заповядай, скъпа – усмихна се той ангелски.

Това е засега. Като напиша още ще го получите =]

Заглавие: Re: Великия фенфик Пон Мар 30, 2009 4:23 am

Е,Преси този фик го обожавамм :D сега чакам и следващата част с разярения Джаспър,или по-точно Винченцо :D :D :D :D :D

Модератор Posts : 207 Join date : 29.03.2009

Хаха,винаги когато чета този фик се заливам от смях :D :D :D Страхотна пародия :D

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

nadeto0222 написа:: Хаха,винаги когато чета този фик се заливам от смях :D :D :D Страхотна пародия :D

Благодаря на теб, и на всички останали, за коментарите :)

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

На парти

Алисия беше поканила толкова много хора, че направо щях да припадна.
Имаше цели 7 подаръка!!
Отворих този от сем.Кълен.

Беше празен.
- Едуард, но..защо е празен?
- Ами ти какво очакваше? Просто е празен!
- О, разбирам.
- Виж, скъпа, имаш отделен подарък от Джаспър, но не мисля, че би искала...
- Дайте гооо!
- Не е добра идея.. - започна Алисия.
- Дай го!

Отворих прекрасната хартия, доста твърда. Добре, че бях с ръкавиците, които Шарли ми подари. Когато видя да ги слагам, Алисия се поуспокои, Едуардо гледаше отегчено, а Винченцо - ядосано. Защо ли??
Докато отварях подаръка на Винченцо, той ме бутна вътре.
Убодох се на нещо. На много неща.
Ауу! Комплект ножове, тъкмо такъв ми трябваше!
Винченцо грабва комплекта от кървавите ми ръце и го облиза.
- Мммм!!
Шест изгладнели вампири започнаха да ближат заедно с него.
След като изблизаха всичко се втурнаха към мен.

В тови момчнт влезе онова момче, готиното, Сантяго май.
Той метна примка около вампирите като каубой и ги запрати в стената.
- Нужно ли е да спрасявам хора постоянно.. - каза той, гледайки ме много злобно.
Боже мой, той е най-добрият ми приятел!!

ох сестра ми не чете сагата Здрач и нещо много не и хареса като прочете Зазоряване щото нямаше кфо да прави,но като й я пратих по скайп тая пародия се спука от смях и всеки ден ме пита има ли нова глава на пародийката
а какво да кажа заглавието си отговаря на съдържанието

Умрях да се хиля на тва нещо. :D Трябва да се направи филм по него.
Новолуние ще прочета,след като прочета оригинала. :D

Заглавие: Re: Великия фенфик Чет Апр 09, 2009 7:45 pm

Леле...това е жестоко
Много е забавно, БРАВО!

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

Едуардо не ми говореше от няколко дни и бягаше от мен. Един ден, когато говорих с Алисия, тя ме попита:
- Не ти ли се стува странно, че Едуардо бяга от теб?
- Разбира се, че не! - зяпнах. Какво и ставаше? А уж предсказваше бъдещето!
- О..добре...
На следващия ден Едуардо ми се обади, искаше да се срещнем в гората.
Естествено облякох блузката на Азис, и се запътих натам.
- Виж, Иза, исках да поговорим.
- Знам за какво.
- О..така ли?
- Да. Повярвай ми.. Отговора ми е да!
- Ъ..?
- Да, ще се омъжа за теб!!
- Моля? Не, нямах това предвид!
- А тогава??
- Иза, аз заминавам.
- Yeah, ooo yeeeeah!
- Но Иза..заминавам завинаги. Не ти ли е тъжно?
- Всъщност да. Мога да ти дам няколко причини..
- Кажи?
- Ще ми липсват виденията на Алисия, зъболекарсите умения на Лоренцо и целувките с Винченцо. Оопа..
- Иза!
- Добре, добре..и ти ще ми липсваш.
- Е...ай чао.
- Чао..пиши ми в скайпа, ей!
- Нп..
Седнах на земята и се зачудих.
О боже, той си бе тръгнал!
Заплаках с цяло гърло.

Alexander's girl :P Posts : 230 Join date : 29.03.2009

- Иза!! Иза!
Това сигурно бе Едуардо. Приближих се, за да го целуна.
Тогава някой ме перна по лицето.
Отворих изненадано очи.
- Шарли?
- Да! - каза той с досада.
- Колко време мина?
- Ами.. Октомври, Ноември, Декември и Януари.

Времето минава. Особено когато спиш. Особено когато си мързеливо същество, което обича само да спи и яде. Бях проспала 4 месеца, и все още мислех за Едуардо. Болката ме заля и си спомних..
че трябва да закусвам.

Още ще получите много скоро :)

Заглавие: Re: Великия фенфик Сря Дек 15, 2010 8:45 pm

rock-desire написа:: Още ще получите много скоро :)

една година по-късно "още" няма Mad

но пък коледа още не е дошла, все пак може и да има продължение santa

Честно казано тука самите админи вече не влизат, за каква "оживеност" говорим просто (
А колкото до фика, продължение няма и в другия форум...

Заглавие: Re: Великия фенфик Чет Дек 23, 2010 3:47 pm

а кой е другият форум?! Question