Vampire Kisses:New Story

Какво ли щеше да бъде ако Александър напусне Рейвън и да се окаже,че през цялото време Тревър е харесвал Рейвън?
Фикчето е между 1вата и 2рата книга.Новата история започва от Зимния Бал.

Докато с Александър танцувахме нашия,готически танц,постоянно усещах очите на Тревър,забити в гърба ми.И това продължи цяла нощ.Нещо не е наред тук...И най-накрая,Тревър реши да дойде при нас.
-Ооо,Чудовищно Маце.
-Махни се Тревър... -казах аз.Винаги,още от детската сме свикнали да се игнорираме или ако си говорим,постоянно да се дразним.Никога не сме си говорили като хората.Чудя се ако взаимоотношенията ми с Тревър бяха по-добри,дали щяхме да сме приятели.Но изведнъж той ме извади от мислите ми.
-Защо,туко що започна вечерта,а и ми харесва роклята ти ... - каза той,поглеждайки ме от до.
-Какво си мислиш,че правиш Тревър?? - Александър го погледна на кръв.Но какво беше станао туко що??Да не би Тревър да ми беше направил комплимент...
-Нищо,просто казах какво мисля. - Тревър се усмихна.
Александър тръгна да казва нещо,но аз го спрях.
-Момчета,момчета,спрете!Не му е времето или мястото да се карате!Моля ви! - погледнах ги умолително.Но за съжаление никой не ми обърна внимание.Те продължаваха да се гледат яростно, както казват "ако погледа можеше да убива...".
-Тревър... по-добре си тръгни... - каза през зъби гаджето ми.
-Мм...чакай да помисля...НЕ. - Тревър се усмихна дяволито и се изхили. - А между другото Рейвън,много ми харесва гледката,която наблюдавах преди два дни,когато ти се преобличаше. - Какво?!Как така ме е наблюдавал...Оу не,преди два дни преди лягане с Били се боричкахме и той дръпна черните ми пердета и ги скъса!И трябваше да се преобличам без сложени пердета по прозорците.Но това беше само една нощ!!!Как е възможно точно тогава Тревър да ме е наблюдавал?!Изведнъж погледнах Александър.Имах чувството,че още малко и ще видя как пара излиза през ушите му.
-Ооо не,Тревър,ти не го каза туко щоо...!!!
-Мне,казах го. - Тревър все още се усмихваше тъпо.
И тогава,изведнъж Александър му се нахвърли.Започна да го удря силно.Опитвах се да го махна от Тревър,но не можех.А междувременно всички в залата и наобиколиха и гледаха как гаджето ми и Тревър се бият.
-Александър престани!!!МОЛЯ ТЕ!!! - вече крещях. - Александър,умолявам те,престани!!! - той продължаваше да удря силно Тревър,но той нищо не правеше.Но защо??Защо не се защитаваше?!Не,не можех повече. – АЛЕКСАНДЪР !!! - вече започвах да плача.Цялото лице на Тревър беше посиняло и разкървавено.Паднах на земята,плачейки.Усещах болката на Тревър...толкова проницаваща...но той не издаваше никакви знаци на болка,лицето му бе беизразно.- АЛЕКСАНДЪР!!!ПРЕСТАНИ!!! - изведнъж той спря.Погледна ме ядосано.Сега на мен ли беше ядосан ?!
-Не мога да повярвам,че го защитаваш след всичките тези години.Не мога да повярвам,че си на негова страна,след като те е наблюдавал самодоволно как си била по бельо.Не мога да повярвам. - каза той и рязко се изправи от земята.Ядосано ме погледна за последен път и тръгна към изхода.
-Не,Александър спри !!! Моля те!!!Умолявам те спри!!!Обичам тее... - но той вече не ме чуваше.Беше прекалено далеч,и вече секунди след това,той даже не се и виждаше в мрака.Побягнах към вкъщи.Какво,сега скъсахме ли?Заради такава глупост? И как можеше Александър да му се нахвърли и така да го удря.Отворих рязко входната врата и я блъснах силно.Качих се набързо горе,плачейки.Не е възможно така да свърши всичко.Защо?ЗАЩО??Вече бях пред стаята си.Влязох вътре и заключих вратата си.Легнах на леглото си и започнах да плача още по-силно.Не можех...не можех да го издържа...Имах чувството,че ще умра...Сякаш имаше дупка.Дупка,в сърцето ми.Празна,но чувствах че тази дупка повече няма как да бъде запълнена.Но защо Александър реагира толкова остро.Не видя ли Тревър,как целия беше посинял и в кръв?Но пък Тревър защо се бе държал така?Какво искаше от мен? Да страдам? Може би...Но изведнъж някой ме извади от мислите ми.Чух удари по прозореца ми.Когато погледнах,видях човека,който никога не съм очаквала да стои пред къщата ми,хвърляйки камъчета по стъклото на прозореца ми.

Тревър Мичъл ми се усмихваше самодоволно,въпреки всичките синини по лицето му,които почти не се виждаха от тъмнината.
-Какво правиш тук? - отворих прозореца,докато се опитвах се да говоря колкото може по-тихо,все пак имаше спящи хора в тази къща.
-Искам...ъм...да се извиня...
-О,Тревър не ми е до това в момента,прибирай се вкъщи. - подбелих очи.Сега пък какво искаше ?
-Не моля те изслушай ме,аз... - но вече не се чуваше,понеже затворих прозореца.Троснах се на леглото.Опитах се да се отпусна,да не мисля за нищо но отново чух камъчетата по стъклото.Облякох се набързо,минах безшумно по стълбите и през хола и след това през входната врата.
-Какво искаш Тревър,не ти ли беше достатъчно,че заради теб Александър скъса с мен?? - опитвах се да го кажа колкото може по-безчувствено,но към края гласът ми се пречупи.
-Аз...казах ти,съжалявам.Съжалявам за всичко,Рейвън...
-Какво се опитваш да постигнеш?
-Нищо,аз...
-Стига с това "аз" !
-ИСКАМ ДА ПРОСТО ПОНЕ ВЕДНЪЖ ДА СМЕ ПРИЯТЕЛИ ! - изкрещя той.
-Шшшт!! - опитах се да се заслужам за звукове от разгневени родители и мърморене на брат,но имаше само тишина.
Отдъхнах си.
-Ъм...аз трябва да вървя,по-добре да не бях идвал... - каза той,тръгвайки по пътя за към тях.
-И ме събуди за нищо??
-И двамата знаем че ти не спеше... - Да,това си беше истина.Отново минах безшумно и влязох в стаята.Какво искаше Тревър?Да станем приятели?Но никога не сме били приятели,защо точно сега?Сложих си пижамата на Hello Batty и си легнах.

-Александър ! - изведнъж се изправих от леглото.Бях го сънувала.Той беше до мен,моят готически принц,гледайки ме с влюбените си очи.Това истина ли бе?ТОй се беше върнал при мен?Щеше ли да си тръгне отново?Но не...това беше просто сън,от който се събудих,цялата потна и с подпухнали очи от сълзите.Исках да го докосна,да докосна бледата му кожа,поне за последен път...Да го целуна,да го целуна по устните му,поне за последен път...Но щом понечих да го докосна с опакото на ръката си,той изчезна.Изведнъж се оказах сама,а около мен беше пълна тъмнина,моята любима тъмнина.Но този път тя не беше на моя страна.Не...Тя ме стресираше,исках да видя топлия поглед на моят готически принц,който знаех че винаги ще ме опази от всички опасности.Но не,вече го нямаше.И заплаках.Защо ми го причиняваше?Защо ме изостави?Не знаеше ли колко го обичах...Усетих как една сълза се плъзна по бледата ми буза.Изтрих сълзата и се изправих за да видя колко е часа.Показваше че е 5:30.Изкъпах се и след това слязох долу.Явно много съм се застояла в банята,понеже вече беше време да тръгваме за училище.Погледнах се в огледалото.Бялата ми кожа беше по-бледа от обикновенното.Очите ми бяха червени, и имах торбички под тях.Сложих си сенки и черен молив.И както винаги - черно червило.Взех си раницата и тръгнах.Не исках да виждам момчето Били.Не и днес.Нямаше да ходя много,училището беше на няколко пресечки от вкъщи.След около 10 мин ходене,вече бях пред училището.Когато вече бях в коридора и тръгнах към стаята,чувах как загубеняците си шептяха за мен.Честно,нямат ли си друга работа,освен да обсъждат хората?Влезнах в стаята и какво да видя,първия час имам с Тревър.Но още по-лошото бе,че до него беше единственото свободно място.Опитах се да се уговоря с някой да ми даде мястото си за този час за пакетче дъвки "Гейбс",но никой не се съгласи.Защо точно на мен трябваше да се случва?Седнах до него и се обърнах на другата страна,като даже не го погледнах,но отново усетих очите му забити на гърба ми.Часът започна.Но той нищо не каза.Никакви бележки,нищо.И часът мина по същия начин.Слава богу,днес нито ме изпитваха, нито нищо.Сякаш само това ми беше на главата...за моя радост,най-накрая часа свърши.Гледах колкото мога по-бързо да се изнижа от стаята.Влезнах в следващия си час.Математика... Сякаш часовете бяха безкрайни .. Най-накрая стана обяд.Беки щеше да ме чака в столовата с Мат...Откакто е с Мат,вече не си сме толкова близки,понеже сме прекалено заети с Мат и Александър.Но Александър,вече го няма.Да,вече го няма.Изведнъж,както ходих безизрасно към столовата,нечия ръка ме дръпна в някакво тъмно помещение.Когато вече разбрах какво става,разбрах че съм в килера.Но какво правя тук?И кой по дяволите ме беше завлякъл тук ? В килера беше ужасно тъмно.Напипах стената за ключа за лампата, и най-накрая го натиснах.Когато вече помещението се беше осветило,видях Тревър да стои пред мен,гледайки ме проницателно.Ха,сега какво - ще ме изнасили ли...
-Рейвън.
-Тревър! - казах аз малко по-силно от нужното.-Какво правя тук?И защо ти си тук?И още едно нещо...Защо ме завлече тук??
-Искам да се оправим поне веднъж.
-Тоест ...
-Тоест не искам да продължаваме с тъпите шеги и с дразненето...Искам поне веднъж да говорим спокойно...
-Но по друг начин не можем да говорим ...
-Откъде знаеш?Запитвала ли си се накога,какво ли щеше да бъде ако сме приятели?А? - да,запитвала съм се.Но на Тревър наистина му имаше нещо.Може би от всичките крошета от Александър.Но не,той започна преди това.Още от началото на бала.Но нещо ми обягваше.Дааа,със сигурност.Но какво бе то?И защо Тревър иска да бъдем приятели,като той винаги се е заяждал с мен без причина?
-Тревър,какво става??-реших най-накрая да го попитам.
-След онази вечер с боя се запитах какъв е смисълът цял живот да се дразним безпричинно.А и съжалявам за станалото...Трябва да ти се реванширам...