Надявам се да ви хареса дотук. Кажете дали да продължа
МРАКЪТ
Глава 1
Началото
Събудих се от меката светлина навлизаща в стаята ми от отворения прозорец. Денят може би щеше да е прекрасен за всички други, но за мен беше края на света. Днес вместо да започвах поредната година в местното училище аз се местех от долината на слънцето в най- мрачния град на света. А именно Шадълвил. С мъка се надигнах от леглото и се запътих към банята. Погледнах се в огледалото и за пореден път си напомних, че трябва да съм смела и го правя заради родители те си.
- Сара колко време ти трябва за да се подготвиш?- Погледнах към часовника. Бях се успала и майка ми бе бясна.
- Идвам - Извиках и се заех с чевръстото привеждане на косата ми в ред.
След десет минути приготвяне се появих на стълбището с тънка риза и любимите ми черни дънки. Косата ми имаше вид на гнездо, затова я бях вързала на конска опашка. В ръка държах дръжката на големия куфар, който баща ми любезно свали под предлог, че съм много слаба.
Време за закуска нямаше тъй като пътя беше три часа, а аз бях доста закъсняла.
Вече навлизахме в градчето, усетих го веднага щом погледнах към небето. Имаше облаци и беше мъгливо.
Когато баща ми спря се огледах наоколо. Къщата в която щяхме да живеем не беше по- голяма от досегашната ни и това не ме учуди. Майка ми и баща ми ентусиазирано изнесоха багажа от колата и тръгнаха към входната врата. Аз разбирасе се мотах по- скоро от притеснение, но нямаше връщане назад. Когато влязох в къщата сърцето ми се сви. Беше точно копие на къщата ни в слънчевата долина. Мебелите бяха различни, но тя бе устроена на същия принцип.
На първия етаж имаше средна кухня, голям хол и малка баня. Втория етаж бе зает от моята стая, спалнята на родители те ми и една голяма и луксозно обзаведена баня.
Трябваше ни около час да разопаковаме всичко и тъй като татко вече ме бе записал в местното училище, а празника още не бе започнал трябваше да започна още от днес не от утре както беше предвидено.
Улиците бяха задръстени и от повечето се чуваше хленч на недоволни ученици.
Училищната сграда бе по- голяма от тази на предишното ми училище и много по- красива. Явно тук държаха на образованието. Когато слязох от колата и нашите потеглиха всички се обърнаха да разгледат новото момиче. Едни ми се усмихваха, други ме намразиха, а трети останаха безизразни.
Пристъпих напред за да потърся класът си и го намерих веднага. Класната ми веднага се размаха.
- Сара насам. Тук е твоя клас.
Учениците до един носеха скъпи парцалки и маркови обувки. Вече ги мразех. И семейството ми не беше бедно, но аз мразех скъпите тоалети.
Деня като цяло беше еднообразен.
Вкъщи майка ми вече се беше сприятелила със съседката и двете заедно пиеха кафе. Щом ме видя майка ми засия.
- Сара вече мислех, че си се изгубила. Миличка ела запознай се с госпожа Нютън и дъщеря й Елинор – Погледнах ги. Жената бе млада и дружелюбна, а що се отнася до детето то беше шестгодишно и вързано на опашки. Приличаше на малка фейчка и ми се усмихна.