Момчето от сатенения ковчег и момичето с тяло от тъкан

Posts : 6 Join date : 11.12.2010 Age : 28

Това е една от историите,които пиша това е част първа и втора
Момчето от сатенения ковчег и момичето с тяло от тъкан

Част първа: Сънят
Момиче с бяло мраморно лице,с тяло от тъкан на своя възлюбен вампир.Моето нежно момче,моя възлюбен вампир с целувка от скреж заплел пръсти в дългите черни коси,пиейки моята алено червена кръв.Аз бях неговото лекарство,неговия живот.Любовта ни е сладка като кръвта ми.Чувствам как кръвта се стичаше по врата ми,
спря и ме погледна с очите му омайни,светеха с преливащи се цветове на червено и кръв като пълнолунието в кървава баня.Гледах го и нищо не можех да кажа,устните ми бяха пресъхнали.Напрегнах се да кажа,но ме спря и започна да ме целува.Устните ми се докосваха до неговите,те бяха ледено студени и в същото
време толкова сочни.Цялото ми тяло изтръпваше от неговите нежни докосвания,чувството че съм с него,преживяванията,миговете бяха вълшебни все едно не беше реалност,а сън.Исках да живея с него в горичка в огромен замък далеч от всички човешки същества.Исках вечер да стоим в градината ни от черни и червени рози и
лунната светлина да огрява лицата ни.Вятъра леко да гали косите ни и из въздуха да се носи песен на изкушение.Но всичко това го представяше и изживяваше моята душа.Моя възлюбен вампир се обърна и каза толкова е красива.Беше прочел мислите ми.Вече се разсъмваше ,а той трябваше да тръгва, целуна ме нежно и се изгуби в мрака.Изведнъж звънеца извъння и учебните часове бяха свършили,всичко е било сън отново.

Част втора: Ковчег от Сатен
Мъглата е сива,там в мрака момиче чака своя възлюбен вампир.Отново сама търся утеха на свещена земя.
Всичко красиво погубвам го,щом докосна го.Вървя към стая празна,отново сама и чакам.
Запалила свещи кърваво червени,подредени в пентаграм,изговарях думи - Въздух,Огън,Вода,Земя,Дух призовавам ви,
слушайки мелодична и мрачна музика.Пред прозореца пълната луна осветява лицето ми,до прозореца прилепче чака,
наднича с сиви очи.Незная защо,аз гледам го сякаш,той е това,което търся и искам.
Дали прилепа отвън има нещо общо с вампирите.Аз желая да са около мен,аз желая да бъда една от тях.
Ставам и излизам,зарязвам всичко така и се отправям към свещена земя.
Отварям скърцащата и желязна врата,вървя
ли,вървя из между гробовете,в далечината зърнах разкопан гроб,затичах се и паднах в ковчега от сатен.Той затвори
се,опитах се да го отворя,но не можех.Дали се радвах или страх ме беше.Нещо сграбчи ме в обиятията си,
започна да прокарва пръсти по лицето ми,докато не стигна до устните.Чу се само Ммм...
Аз не виждах нищо,но без да искам се надигнах,устните ми докоснаха се с неговите.Той нежно прокара езиче в моята
устна,цялото ми тяло изтръпна,чувствах,че съм порцеланова кукла.
Целувката ме заплени и неусетно почна да ме
хапе нежно.Затворих очи за около минута,ковчега се отвори,огледах се,но никой освен мен нямаше в него...
Погледнах нагоре слънцето трябваше скоро да изгрее,погледнах настрани само гробове,но нито и една следа от него.
Тръгнах към вкъщи,когато се прибрах всички свещи бяха изгаснали.Не спирах да мисля за него,кой беше той или по
точно какво,дали беше това,което желая.Бях запленена.